Деня беше хубав, подходящ за разходка, а бащата понеже днес беше свободен реши да изведе своята дъщеря както обичаше тя, на кратка разходка до езерцето.То беше в подножието на планината където се намираше и самото градче.Всъщност езерото беше езерце едва десетина метра в широчина.Както на всички малки деца така и на малката Eли и се виждаше езерото като цяло море.А колко обичаше само да хвърля камъни в „морето“, а някой път за удоволствие си представяше че хвърля монети само за да си пожелае различни неща.Обичаше да си пожелава, но и за желанията изглежда се плащаше с парички.
     Тази година природата беше назначила мека зима, която не успя да разцъфне с обичайната си сила,а беше дори приятна за жителите на малката страна в която живееше Ели. Тя отдавна бе научила, че тази земя е именувана преди много много години с името България, а хората които живееха там им викаха българи.До колкото знаеше всичките съседи, всички чичковци, батковци, какички, целия свят който познава са също българи, но някъде много далече имало и други, различни от българите.
      Щом стигнаха до езерцето малката Елисавета започна лудешки да подскача от радост придруженa с голяма гюрултия. Таткото беше съпричастен и се заиграваше с нея, въобще голяма веселба наставаше винаги щом ходеха до езерцето .Не се мина много време и изморената Ели поседна на дънера където обикновено отсядаха с баща си и майка си, която също идваше на езерото когато можеше.
      -Татко, какво ще стане сега, като няма кой да управлява България? –попита любопитното момиче баща си.
      -Нищо особено, ще изберат ново управление, но ти от къде разбра за това?
      -Чух по радиото като тръгвахме, а и всички само за това говорят и бате Мони …чух го да приказва с приятелите си за това.А това важно ли е , а татко?
      -Хех – засмя се таткото – има много хора които се интересуват какво ще стане в бъдеще.Иначе на всеки четири години българите си избираме кой да стане управник.Той става и след четири години се избира пак, за да не е само един и същи човек управник..
     -Ааа защо трябва да управлява някой?Например ти и мама кой сте избрали да управлява?
     -Тези хора се стремят да развиват страната, тя да може да расте за да може да живеем по добре….Ние не сме избирали, миличка.Другите избират вместо нас.А ти кой ще си избереш – усмихна се хитро бащата.
    -Ама аз не ги познавам тези..А как расте държавата, нали те помагат за растенето?
    -Нали знаеш вече цветенцата как растат? Слънцето като изпраща своята сила на цветенцата и те като възприемат силата на слънцето стават и те силни, и растат.Така и който управлява народа му се дава сила и власт.Това е и причината  много хора да искат да управляват.Често пъти, да не кажа винаги,  хората се сърдят че силата се хвърля на вятъра от управляващите, всеки иска за него да се употреби силата, но мнозина не дават много от своята сила.
     -За това ли, по телевизията, се биха вчера?
    -Може да се каже, че не точно.Хората не искат да има за една услуга само едни хора, ама какво си се заинтересувала толкова, да не би да искаш да ставаш политик.- зачуди се бащата.
    -Питам само.
    -Сега ще ти обясня, например ако само един човек произвежда бонбони, той ще иска да сложи висока цена на бонбоните и ти като любителка няма да може да си похапваш така често, и ще си недоволна.И хората не искат да има такива недоразумения, ако разбираш.Но другите кандидати за управлението, се възползват от това, но това са политически работи..
    -Да разбирам те, но не може ли само един да управлява като в приказките с царе и царици ?
    -Хаха,  точно това искат да избегнат хората, нали ти обясних за бонбоните, за това винаги има най-малко две партии които се конкурират, а народа е разделен на тия две партии също.Която и партия да управлява, другите винаги са недоволни защото не са избрали тях или тяхната партия, и така винаги поне една част от народа е недоволна от управлението, и никога не е имало политическо единство..Виждам че ти е интересно кое запали любопитството ти толкова..
    -Мисля че това че вчера се биха по телевизията, но вече знам защо се бият, за да си разделят силата и да не е нито само на едните нито на другите.
     Таткото се засмя и поглади нежно дъщеря си по косата – Умното ми момиче.- Правилно си разбрала.За нас големите хора е доста трудно да си разделяме силата, и ти някой ден ще видиш колко е трудно.Някой път изразходваме повече сила за разделянето, кое на кой да е, от колкото в изграждането и растежа.Както в нашето семейство някой път с мама спорим за правилата и задълженията в семейството, например колко бонбони да изядеш след вечеря...Представи си че вместо да се караме влагаме това време в почистване например , което ми напомня че като се приберем трябва да си подредиш стаята защото ще идват чичо ти Тони с Рени. Да знаеш че добре знам че майка ти ти дава някой път като ме няма по някоя друга бонбона отгоре.Знам всичко аз.
    -Ах, не може ли после да подреждам и без това с Рени пак ще разхвърляме.Хайде да се поразходим още малко и да се прибираме, и да те питам нещо.
    -Питай малката.
    -Защо казаха че сме най-бедната страна?
    -Хм.. защото е така.. за нас българите прехода е тежък от старото към новото, може би не знам как да ти отговоря точно, но ти не се притеснявай за това , ние не сме много богати, но не сме и много бедни за нашето семейство ти говоря.Ако за това се притесняваш, недей.
    -Не, не, татко , хайде да тръгваме вече.......Чао езерце!