Един приятел си замина,
късмета ще си търси..., но къде?
Ще се видим догодина до амина,
Историйки ще ни разказва за немските крале.
 
Мъчно е, приятели сме от години,
далечни сме, но все едно сме си роднини.
Усещам някак, малка празнота,
тъга се вижда и в очите, на тая негова жена.
 
Дано, дано, добре да си изкара,
да се натъкне в Немско на късмет.
Доброто там да го набара,
да му върви, както казват – по масло и мед.
 
Важното е, мисля, да се разбера,
където си посят е най-добре.
Да усетиш тая дребничка мечта,
отново да осъмне в хубавата нам страна.
 
Приятно е, нали като четеш,
този стих е за спомен съчетан,
и там в спомена да видиш всички нас,
как чакаме те във захлас.
 
И когато ти е, малко или много, мъчно,
прочети си спомена набързо,
вълшебство скрито  между редовете,
от твоите приятели  - за тебе.
 
Не! Не се шегувам!
Истината е това.
Сигурен съм вече зароди се,
едно красиво чувство в твоята душа.
 
Признавам, голям авантюрист се изнамери,
може би се смееш, или ти е до сълзи,
но спомни си .., ако щеш за чичо Цепи,
и това навярно ще те ободри.
 
Чудно е, нали? Как словото работи,
приятелското чувство облечено в слова,
спомена за тебе изработих,
в него няма огън, но отделя топлина.


*На един мой близък приятел, който не отдавана замина за чужбина

:)