- Приятелю, защо така седиш?
 Забравяш мен, забравяш че си още жив?
 Подай ръката си, стани, ела със мен.
 Помни, не се отчайвай- не бъди сломен!

 Какво ти е, защо не си щастлив?
 Нима не сещаш тоя хубав бриз?
 Нима си вече ослепял,
 живей ..– не си умрял.

 Спомни си ти, за мен,
 че приятел съм ти, природEн.
 Че играхме си в детството игри,
 че смяхме се в летните зори.

  Какво... нима не ме позна?
 Аз съм твой побратим, майка и баща.
 Аз съм тук..., тук съм, за да те крепя,
 Твойто слънце – Аз съм Любовтта.