ЕСЕН

Идва есен.
Живота бързо се изниза
като късмет при минимална миза
 
Идва есен.
Косите ми сребристи  се развяват.
Под бриза морски на Майорка.
И камъчетата на плажа пак копнеят,
за ласка тъй желана и човешка.

Иде  есен.
И знам,ще дойде зима,
и бръчки по лицето ми ще има.
Но моите очи,жена любима,
снега ще разтопят на наща зима.


Радослав Григоров.




       

Хубаво!
:))

Ще предам че се е харесало, от теб :)

предай без да връщаш :p
моя още не се е доизнизъл в сребро, но да ми е яко на бялото перо хъхъхъ
ей, МартоШ, здрасти бре човеко.. ако не съм аз да тъ мина, шъ си мълчиш като пукъл и няма да ми се изръсиш буквено, а, а, тъй ли станахме вече :pp
Бъзикам те, чу ли, усмивки човеко за теб :)

и поезията е хубава и есенната картина!
И го възприемам все едно ти си го писал и рисувал! Защото го носиш в сърцето си!
Поздрави творците!
Поздрав за теб , че го сподели!

Отново, напоследък не си чувствам добре сърцето, но работя по въпроса :)Трудно е човек да превъзпита желанията си.

- Ъъъъ, ами колко да е добро, колкото толкова, нали бре, МартоШ :p
Аз само тъ минавам да ти се ухиля и да те погаля по сърцето..
Усмихнат да си, чу ли, а, ни тъ чувам, по силно ми съ извикай дееее :p
хайде готин 3х

Хехе здрасти.Обичаш промените, или може би си търсиш местото :).Видях че нещо липсва :).