На Анита Кристи

    Бог решил да посрещне Нова година сред хората. Облякъл се в стари и изпокъсани дрехи, нацапал си лицето, заприличал на бездомник и... се видял пред портите на богата къща. Почукал и зачакал да му се отвори. След няколко минути тя се отворила и пред него застанал пазача.
     - Айде, пак бездомник! - изкрещял той и ядно я затворил.
     - Отвори ми човече, че няма къде да спя, а съм и гладен. Не съм от тук, моля ти се, отвори! - замолил се Бог.
     - Старче, защо чукаш неканен по непознати врати срещу празник, а? Ти нямаш ли си жена, деца? И който те е изхвърлил на вън, той да ти бере гайлето. Госродарят не обича неканени гости, а ти я се виж какъв си! На свиня си заприличал! Само остана и да заквичиш! Хайде, върви си по пътя, че да не стане по-лошо!
     Съседна къща на богаташа била бедната къщурка на циганина кошничар. Почукал Бог на вратата. Отворила се и на прага застанала жена му.
     - Що щеш тъдява, дядо, по това време? - попитала тя.
     - Окъснях по пътя, стопанке. Няма къде да преспя тази вечер, а и от дни не съм сложил трохичка хляб в устата си.
     - Е, хайде, влизай, ама не стъпвай на прага, че да не ни дойде Черната гостенка!
       Прекрачил прага Бог и влязъл в единствената стая на къщурката, която била пълна с децата на циганина и циганката и с плетени върбови кошове, кошници и панери.
      - Добър вечер, стопанино! Добър вечер и на вас, деца! Благословени да сте, че ме прибрахте!
      - И ти да си благословен, дядо - казал циганинът и заразправял за немотията, която била вечната им гостенка; за болното си момиченце, което не можело да говори; за стоката, която от месеци стояла непродадена и за още много други неща от живота на семейството.
     - Тази вечер е свята, дядо! Посрещаме Нова година и се надяваме на по-добро, а и детенцето ни да оздравее... Хайде, на масата, пък що дал Господ, туй ще е  и що е казал Господ, тъй да е!
     - Ще, ще, стопанино, ще! И детето ти ще оздравее, и стоката си ще продадеш...
     - Дошла Нова година и станало чудо. Нямото момиченце проговорило:
     - Честита Нова година тате, мамо, братчета и сестричета! Честита Нова година и на теб, дядо Боже!
       Безкрайна и неописуема радост обхванала бедното семейство на циганина кошничар. Радостта било още по-голяма, когато всички кошници, незнайно как, се напълнили с храна.
     А от къщата на богаташа се чувало дивото квичене на десетки прасета.

Чудесна е приказката,kabuli!
Дано хората,съумеят за я осъзнаят и преосмислят!
Тъжното е,че никой не чете приказки-а те са нужни най-вече на възрастните-а не на децата!Децата носят Бога със себе си,но порастналите носят със себе си толкова пошлости,злоба,омраза...
Дано сърцата човешки се отворят за Любовта и състраданието!
Поздрави!