Вратата се отвори и в нейната рамка застана едно невзрачно момче с почти неясно изражение на лицето.Учениците с не особена изненада се извърнаха към него, а по лицата им имаше нескрита насмешка.Закъснелият някак си се успокои от факта, че заместник-учителя като че ли не го забелязва, продължавайки да пише нещо непонятно за Ивайловия ум по черната дъската.
      Застанал така като за снимка, момчето поседя двадесет-тридесет секунди, а очите му продължаваха трескаво да се оглеждат в дълбините на ума за някоя блестяща идея, и наистина в последния миг както изглежда се сети за нещо.Но...

    -Закъснявате, момче, - с не особено заинтересован глас, се извърна вече и учителя, поглеждайки ученика право в очите.
     Ивайло се помести малко, като че ли от неудобство, като дори не забеляза че никой не му иска обяснение за случилото се, и захвана да действа по плана да развива краткия разказ.
    -Ами, извинявам се, но нещо вчера си играх с телефона, и явно съм го настроил в друга часова зона, и за това ме събуди с един час по късно.
     И слепците биха прозрели лъжата, тъй като в гласа на източника и се долавяше такава несигурност, каквато нямаше дори в самия него, ако това е възможно.
    -И сте закъснели само с двадесет минути. -усмихна се учителя учудено – Та това си е похвално, заповядайте на местото си.
     Изненадан от меката реакция, а и от що-годе оригиналната лъжа, ученика се запъти към последния чин, където бе мястото му, дочувайки разни подхвърлени шушукания.

* * *

       Да заблуди съучениците си е трудна работа, но повечето учители бяха лесна плячка.Така вярваха мнозина от учениците, и същото това множество се лъжеше много.Минаха се още две три минути, а на закъснелия като че ли вече всичко се бе разминало, или поне така мислеше, докато физика не се обърна отново към него с въпрос:
      -Кой номер сте вие?Не казахте.
      -Дванадесети, Господине.-някак будно отговори Иво.
     След кратка справка в дневника заместника установи че този ученик доста често си играе с часовите пояси, и често левитира от България до Хонконг и кой знае още какви часови меридиани.Изглежда голяма част от неизвинените, бяха натрупани точно от такива пара-нормални обстоятелства и междудържавни пътувания.
     -Малко ще се отклоня от материала днес, този който е на дъската..., като се надявам поне някой от вас да са го записали в тетрадките си.Както ви казах вече ще замествам до края на годината, така че ще поработим с вас доста.За това искам да ви обясня защо съм тук, така накратко и надявам се без да ви отегчавам.-последва кратка пауза и продължи: - Както знаем човек винаги се стреми към знанията, но дали знаем защо е този стрмеж?Много просто -знанията са ни от полза.Чрез знанията подобряваме живота си.Навярно вие сега не ми вярвате и мислите че ви пробутвам евтини приказки, поне така мисля, а разбира се може и да се заблуждавам.       
      След ново кратко мълчание продължи – Часовника например ..- още едно кратко мълчание придружено с деликатно хвърлен поглед върху закъснелия, който умело се преструваше на заинтересован от монолога на даскала. – Та часовника е инструмент за измерване на времето, нали така?Всъщност времето не може да се измери, то се измерва само с работа.Часовника.., било той дигитален, механичен или дори атомен, не прави нищо друго освен да извършва работа тактично, или на равни интервали, просто той си тактува, а ние сме измислили това тактуване за да ни служи в различно обстоятелства.Според това какъв е броя на тактовете ние казваме че са изминали тридесет минути от учебния час и остават още десетина.Ето за какво са полезни часовниците- пошегува се учителя- те ни показват кога ще свърши часа.
     -Както знаете планетите също извършват работа и те са първите часовници, на тях се основават и нашите които използва човечеството.Но има едно особено свойство на времето, че то е относително.Може да се зададе въпрос, дали за една костенурка, за един заек, и за човека времето е еднакво, дали тяхното тактуване е еднакво.От биологията знаем че различните видове същества имат различен сърдечен ритъм.Но ако трябваше заека костенурката и човека да свършат една работа заедно, ще трябва да се ръководят по един такт за всичките, така до някъде се раждат стандартите в измерването на времето.
    -Но Господине, ние не можем да знаем реално костенурката дали чувства времето по-различно!- обади се една девойка, като звучеше доста сигурна в твърдението си.      -Съгласен съм с вас.Самото понятие време, е много интересно и крие много неизяснени въпроси за науката.Времето има и друг аспект, според мен, то е тясно свързано със самия живот, аз мисля че дори за хората като отделни частици времето тече различно.Всеки има различен часовник с различен такт.Например този който има знания, ще може да извърши повече работа за даден период, от колкото друг без знания в областта.На всеки му отнема различно време да реши домашното си или да научи урока си , а казахме преди малко че работата определя времето – а, за часовника, че колкото повече работа е извършил той, толкова повече време е минало.Такъв е критерия, тук трябва да си пимислим ние колко работи сме свършили.Следователно на учения човек, на знаещия и можещия часовниците им вървят по-бързо, образно казано разбира се.
    Остават още едва една две минути от часа и приключвам.Има и други странности за които знаем всички, например не сте ли забелязали че когато бързаме, времето върви най-бавно, и обратното, когато ни е приятно времето отлита неусетно.Не ви ли се струва че събота и неделя се изнизват като нищо, не е ли така?Значи какъв е извода от това, просто е, времето тече различно когато ни е приятно, и иначе когато ни е неприятно.По този начин човешките чувства влияят върху времето.Излиза че ако човек може да управлява чувствата си, регулира и времето.Значи знанията, развития ум съкращават работата, но виждаме че  и човешкото сърце има пръст също времевото измерение.Чувството че..Аа ето го и звънеца.-В този момент вече се учениците чуваха само звънеца и се заобравяха.
     -Пожелавам ви приятно прекарване на времето, и ако се интересува някой за другия път да погледне как тече времето на Плутон и да каже на другите какво е открил.
     Учителя погледна Иво отново, посочи часовника си и му каза с усмивка:
 -Помисли си твоя часовник как трябва да е, само ти можеш да го нагласяш.