Печата удари.
      -Благодаря, това ли е всичко?
      -Това е,да. Заповядайте. –човека с печата не изглеждаше никак състрадателен към това което се случваше. Все пак това е някакъв вид работа. Точно както лекарите са свикнали с болните и полумъртвите, така и човека с печата си удряше на воля, силно и безкомпромисно. Все пак тук се усещаше някаква приятната обстановка, една блага емоция навярно идваща от „човека с печата“.
„Колко странно, никога не съм си представял нещата такива.“ – помисли си той.
      -Всъщност от части сте си представяли нещата точно такива – възрази чиновника.
      -Да, да , възможно е, вече всичко ми се вярва, благодаря ви, и довиждане.
      -Заповядайте нататък.
       Взе документа който му подадоха и се устреми към съседното помещение. Там се случи почти същото, прегледаха му вече подпечатаните документи, а в стаята прозвучаха още няколко удара, по същия лист, и отново трябваше да продължи натам. Договора беше очевидно неясен за него.Достатъчно беше да прекараш пред него една минута, та човек да разбере че по нататъшно размишление ще доведе до същия резултат.Вратата, или поне това което приличаше на врата, се отвори, а от там се долови кратък диалог.
       -Още един българин. Стоян Евтимов Драгнев.
       -Да, очакваме го, но нека изчака малко да приключа с госпожата от Великобритания.
       -Оh, excuse me, Miss.
       Стоян напрегна сетивата си с цел да долови разговора, но все срещаше някаква странна бариера , преграда за неговото желание. Не измина много време и настъпи момента за срещата.Вече не се чудеше на обстановката, като че ли си беше у дома, даже не изпитваше никакъв дисконфорт, а напротив усещаше някаква особена благост .Благост която витае навсякъде в пространството.
      -Добър ден, господин Драгнев, предполагам че предпочитате да се обръщам към вас с това име....Кажете, доволен ли сте от живота който сте живели, от това което сте постигнали със себе си.Говоря за вас не за обществото в което сте.
      -И да и не, вярвам че можеше да съм друг човек.По различен.
      -Мислите ли че е било възможно сега да сте друг човек. И ако мислите така, това не е ли мисъл на другия човек, този за който говорите. Ако желаете да споделете, за какво толкова съжалявате?
      -Ами, мисля че можех да се справя по добре с живота си ….в България.
      -А кое ви попречи да живеете по-добре.
      -Вие знаете.
      -Много добре, но и вие трябва да знаете.Всъщност и аз съм живял в България, няколко пъти дори, за това и в това бюрото за временно пребиваване, са ме сложили да отговарям за част от българите. До известна степен ми е познато естеството на българския човек.Въпроса е , на вас, живота в България хареса ли ви?Сега ви питам в обикновен смисъл, не става въпрос за вашите качества и характер.
      -По принцип ми харесва живота като цяло, но в България живота е тежък, дори нещастен.
      -Значи нямате достатъчно силен дух, приятелю.- интересно тази мисъл някак се долови от трети източник, като че ли беше дошла не точно от събеседника, поне така  усещаше Стояна.
      -Като цяло хората са недоволни. Госпожата от Великобритания преди вас каза почти същото, че живота там е много тежък.Не изпусна да каже че би  могла да  бъде по-добра.Тя си мисли че това е самата истина, също както и вие. Искам да споделя , че ние тук имаме за задача много много да не разваляме вашите впечатления от живота и задачата не е никак трудна.Просто не можем да ви променим.Ние можем някога да помогнем само, но промяната идва само и единствено по ваше желание и инициатива.
      -Мисълта от преди малко ..Кой беше?
      -А Това ли?Това е един от големите Българи , ако може така да се каже, но това не е важно и други присъстват освен него, но както казах вече тук запазваме донякъде класификацията Ние/вие, българи, будисти мюсюлмани и т.н.. Но да се върнем на документите, според тях вие сте вече в клинична смърт от 22 дена, тоест от 30-то число на месец Април – автомобилна катастрофа, не по ваша вина.
      -Изпуснали сте изборите, за съжаление. – Господина по приемането се усмихна лекичко и продължи нататък. – Ако се върнете в България, какво бихте променили в живота си? Вие сте едва на 40 години, имате съпруга и дъщеря. Може би ви остават още 25 години, зависи от вас естествено, но така е предвидено.Така е писано, така пишете вие.Да, вие сте автора.
      -Много неща, разбира се.Много бих променил.
      -Какво например?
      „Конкретно не знам, какво да ви кажа“ – помисли си Стоян „ Почти никога не съм мислил по този въпрос, а ще трябва повече време за мислене, изглежда, може би доста повече“
      -Значи ви трябва още време за размисъл, ясно ми е че 20 дена обикновено са твърде малко, особено без ориентир.Трябва ви ориентир, за това ви задавам такива въпроси.Надявам се да не съм си изгубил времето.Вижте, ако сте доволен от себе си, то тогава още не е дошло времето да се променяте, ако ли не, ориентир ви липсва, все от някъде трябва да тръгнете.
     -Като за начало, какво ? Бих си сменил работата. Не я обичам тая моята работа. И знаете ли, за тия 20 дена разбрах че хем съм бил щастлив с живота си - хем нещастен, не е малко това разбиране.Но... не мога да ви го обясня, нещо...Нещо, не ми достига, но знам ли какво? Странно, наистина странно, човек не разбира сам себе си, а и честно казано досега не съм искал да се разбирам..
     -Добре тогава, току що печата удари -решено е. Последен въпрос, просто за статистиката, за коя партия бихте гласували, господин Драгнев?

* * *

     -Господин Драгнев! Чувате ли ясно, господин Драгнев!
     -Събуди се, викнете доктора… Чувате ли?

ДА. Мартош. Имаш едно голямо ДА в изгърбената ми усмивка. Не трябва да чакаме ПЕЧАТА УДАРИ, за да бръкнем с големия черпак и да си вземем от живота с ЕЙйй ТАКАВА ЗЯПНАЛА МУЦУНА . Но за съжаление обикновено промените идват след като ПЕЧАТА УДАРИ. Ходиме с широко затворени очи и се светваме да ги отворим чак, когато видим тунела (то добре, че има случаи, когато, както обичам да казвам, СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА Е. НЕ Е ВЛАКА :)

Явно трябва някакво раздвижване за промяната :) Въпроса е дали сами можем да се раздвижим.Чудно ми е дали сами можем да създадем условия за промяна ?:)Благодаря за коментара :)

мда. Чудно ще ти е още дълго време :)))
И един много готин тип, който казва:
" Като гледам политическата обстановка, българите имат два варианта за решаване на проблемите — фантастичен и реалистичен. Реалистичният е да дойдат марсианците и да оправят всичко. Фантастичният - ако българите сами успеят да променят нещата."

чао Мартош, си ю :)

Хех. Интересна е феноменалната надежда на българина, да очаква да бъде оправен от хора които не искат да подобряват нищо освен техния собствен стандарт.Дефакто мнозина от работодателите в частния сектор могат да вдигнат заплатите сигурно двойно, но не го правят.Следователно трябва да се сърдим на работодателите (ако трябва да се сърдим на някой въобще).. Лошото е че обикновения работник като стане работодател постъпва като шефа си, и като политиците, тоест гледа да си вдигне собствения стандарт за сметка на другите.Моята гледна точка е че няма смисъл и да се сърдим на който и да е било, разбираемо е и мисля че е напълно нормално човек да иска да си вдигне стандарта, в резултат на което да бъде заслепен от това си желание :)Както казват по дебелите книги "Където ти е съкровището, там ти е и сърцето" А където ти е сърдецето там ти е и ума и цялото ти същество :)
А за марсианците, като гледам все по реалистично става, нали има ентусясти кандидат-марсианци. Марсианската-България може да се окаже по сполучлива :–)

http://lyuliak.blog.bg/lifestyle/2013/12/21/da-se-narechesh-bylgarin.1221156

а как да си повярват като толкова много от Историята ни беше крита... добре че най-после един историк събра накуп Хрониките за тракийските ни царе, които не се отричат от историците но нали от СССР не ни позволяваха да сме толкова древни, сиреч Траки...

http://www.trakia.org/news_chrTrakoBul

Но много по-голямо значение има настоящето и бъдещето.Миналото било то велико или не, не е от толкова голямо значение. Що се отнася до националната гордост, за мен е достатъчно че съм човек, или по-скоро кандидат-човек ;)