Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2012 16:22 - Чудесата на Бъдни Вечер
Автор: martosh Категория: Други   
Прочетен: 3286 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 16.01.2013 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 По време на бъдни вечер.    България.

       Знаете, хората казват, че по по Коледа се случват чудеса, и наистина не е ли чудно колко храна могат да поберат уж големите колкото юмрук стомаси?По стара българска традиция, или навярно християнска, се събираме цялото семейство в навечерието на Бъдни вечер, седнали пред отрупаната с постни ястия маса и сладко сладко отпразнуваме рождението на Исус Христос с ядене и приказки.Вечерята се прекадява от най възрастния, а това в нашия случай е дядо Захари, който всъщност е чичо или най-точно казано- брат на скоропочиналия мой дядо.
       Изправен в цялата си височина дядо Захари изказва традиционно тържественото си слово:
       -Дано всеки запечата отминаващата година с добро и дано всеки се почувства благодарен!
       „Ха“ Мисля си аз докато се прекадява софрата на кръст- „Доброто е че завърших най накрая това пусто образование, навярно икономиката не ми е призванието в живота щом толкова мъчно изкласих, но както казва баба „Хванал си се на орото ще играеш!“
       -Хайде сега, дано всеки е благодарен на  Бога, за пре щедрата софра и все пак е време да вечеряме, бон апети!-С усмивка завършва дядото.
       Орисан в мисълта си продължих без много да обръщам внимание на семейните традиции, та и на хората около ми.“Освен че дядо ми се помина тая година, и Нина ме заряза, или по скоро беше по „взаимно съгласие“, нямам и работа никакви пари, на ръба на мизерията съм. Добре е, че татко още може да дяни та взима що годе добри пари та да ме спонсорира, но срамота е,  все пак ако трябва да се благодари то това е единственото, също че съм жив и здрав!“
        Леля Славка, не престава да си хвали сърмите, винаги е така,  а обикновено като пийне малко винце не спора да се смее, не прилича особено на баща си- дядо Захари.Е кой знае на нейната възраст как ще съм аз, камоли на тази на моя чичо-дядо, та аз още сега се оплаквам от ставни болки, какво ли ще стане ако стигна  преклонна възраст?
      -Чичо разкажи историята за Коледа, та да спазим традицията от миналите години- както когато бяхме малки.-А това е моята майка.Тя много обича да подкокоросва хората, някак си странно, почти винаги  успява да постигне нейното.
       Всички много се ентусиазираха за тая история, мама, леля та даже и баща ми се усмихна положително.
       -Ооо деца, нали сте я чували толкова пъти!
       -Но Слави не я чувал!
       -Да мамо, не съм я чувал!-леко раздразнено подчертах думите си.
     
       Дядо Захари беше притиснат от обстоятелствата и да угоди на мама, а и останалите започна с ниския си старчески глас да разказва своята история. Не отричам добре разказваше слушал съм го как разказва на племенниците, бавно  и увлекателно:
      -Е добре, щом толкова настоявате... Това е една от кратките, но за сметка на това, странни истории на моя дълъг живот.Както може да си спомните, случката е от далечната хиляда деветстотин четирдесет и трета година – годината преди преврата от девети, когато си замина и царя- Борис.Бях дежурен на пристанищната част в поделението дето служих.То  беше близо до Варна, спокойно за войната поделение ,а сега навярно и помен не е останало от него. Ние бяхме отделен батальон за охрана, а аз си бях в чисто караулна рота при капитан Велев.Той ми беше ротен и същия ден ме беше докладвал да съм дежурен точно по това време сега както сме  на бъдни вечер, но преди вече  ... шеисдесеет и девет години ще станат.Трябваше да е едно нормално дежурство, колкото може да се нарече нормално по време на такава голяма война,  но  в общо се налагаше само да скиташ в поста въоръжен.Не щеш ли, обикалям поста и  чувам шум, но тих, като че някой ходи леко.Приближавам се и току пред мен виждам един господин мъж доста уплашен приличаше на тридесет и кусур годинен, облечен в нещо като мундир, като ме видя застина и ме гледа в очите – така!А аз също стреснат вдигам веднага оръжието.
      -Моля ти се войниче, не стреляй, не ме убивай!-прошепва но силно че да го чуя добре.
Аз виждам че в ръцете не държи нищо, а и е доста уплашен, но свалям предпазителя, да съм подготвен за изненада.
      -Обърнете се, господине!- тогава още не бяхме станали другари.  -Искам кратко и ясно да ми обясните, защо да не ви застрелям на момента, от болшевиките ли сте, или шпионин, каква ви е работата казвайте!?-питам го строго  все едно ще си признае, какво да се прави така беше службата по време на войната.
       -Не,.. не съм! Дума да не става, но имам... неприятели отвън зад тея огради, от них бягам, и ето ме тук във вашите ръце.
       -На колене!Ръцете отпред.-Бях решил да действам по устав тоест да го предам, тогавашните времена бяха доста по напечени от сегашните, щяха сигурно да го разпитат и после разтрел.Та той човека какво да прави слуша ме, срещу му има оръжие все пак, и застава на колене а ръцете допира- така и започва да се моли Богу.Застанал така и се моли, а аз гледам с оръжието.Нищо не дума само е замижал!Това беше момента, вълшебния момент на Коледа, изведнъж като по чудо ми стана един мил тоя човечец, като роден брат, някак си го обичам като че ли и казвам:
       -Бог те щади, братко- точно така „братко“ му казах- Стани- му казвам- как може да ти услужа?- А той се изправя и като заплака гледа ме, не вярва на ушите си и шепне само “Слава на Бога, Слава теб Господи". успокои се малко па ме пита "Войниче ако може да ме изкарате от източната страна, от там да изляза?"
       Това беше разговора между ни така и повече не си казахме дума, аз като дежурен му направих тази услуга, рискувах, даже напуснах поста си, по време на война, което е държавно престъпление, и го прекарах по път който заобикаляше другите въоръжени постове.Всичко мина благополучно като че ли Бог ни закриляше!

*        *        *        *
        -Интересна история, чудото е че Бог го е спасил а не ти, така ли  дядо Захари?!Аз не вярвам на такива неща, божествени, високи идеали.- При тая реплика мама ме погледна малко особено, като все едно иска да каже „не разваляй историята на човека!“
        -Не е добре да няма човек висок идеал, сегашното поколение от това страда, че идеалите им седят в подножието на живота.Това значи да се лишиш от изгледа на планината.Високия идеал е като висока планина.
        -Какво толкова има пък в планината, какво му е лошото на града?
        -Много просто, това са две различни култури, едната е предимно човешка, която ние сме създали- градската, а другата е тази на природата.Когато слезем в града забравяме за другата култура- природната.Разбира се може и да сме в града а през това време да се възхищаваме на планината и природата, може и обратното, да сме на планината пък да държим града.Значи човек най първо трябва да е там където е.
       -Виж дядо Захари, ще ти кажа че не ми стана много ясно какво казваш, но ние сме от различни поколения, ние сме различни, не казвам по-добри, но науката вече е стигнала до страшни висоти, не може да си представиш даже.Хората не могат вече да се оплетат в религиозните догми, особено пък ние българите.
       -Кой казва за догмите, ако се налага някой от тях то те са крачките една по една в планинската местност  към върха.
       -Еее ами религията е изтъкана от тия догми, не прекади ли масата преди малко на кръст, уж да пречистиш яденето.Това са догми, традиции на миналото.Поглеждам църквата и виждам една отминала традиция, това е за мен тя-минало.
       -Човек говори за себе си чрез делата, ти защо се ловиш за църквите, друго...
       -Добре вярата е същото нещо, извини ме че те прекъсвам, но религиозната вяра също е една отминала традиция, една измислица.Кои са пророците и боговете – една голяма измама.Направо е смешно в днешния век да има такива работи!
       -Да прав си за себе си, но това разсъждение е точно от липсата на висок идеал.
       -Като дойде този твой идеал и го видя, ще повярвам в него.Разбери ме дядо Захари, не искам да развалям празника, днес е семеен празник, извинете ме но това е моето мнение, просто сме друго поколение, не отричам че има Нещо, то е ясно, но защо трябва да се обяснява необяснимото с Бог?
       -Слави, искам да ти кажа че една голяма грешка на ъгъла от който гледаш е че се ловиш за църквите и разбиранията от средните векове.Църквата има разни петна, кой не прави погрешки, трябва или да си тури дрехата да се изпере или да си купи нова дреха, но това е тяхна задача.Всеки човек е на различен уровен, с различни разбирания дори за константни неща като вкуса на един плод.Християнството е едно учение, което е предимно приложно, тоест трябва да се прилага инак остава без съдържание.Защо се пръкват разни нови науки, например по компютри?Защото има нужда от такива хора- специалисти, разпространили са се тия машини навсякъде.Компютрите са от полза, по рано не ги е имало, но света пак е съществувал и без компютри.Християнското учение е нещо подобно, и преди това учение, света е съществувал, но са били невежи по някой въпроси, тогавашните свещеници са били упрекнати от Христос.Другото дето казваш – за „необяснимите неща“ и доказателствата, да пипнеш и да видиш, съгласен съм, но ти не си потропал на вратата, а искаш да ти се отвори.Казано е „Тропайте и ще ви се отвори“.Впрочем навярно малко хора се интересуват от вратата, не искат и да чуят за нея.
       -Не знам, това е твоя гледна точка, аз не смятам че трябва да ме учи някой какво трябва да правя с живота си.
       -Каквото е било в миналото остави..
       -Че то всичко е в миналото или ако не е, то тогава е обречено да остане назад, извинявай пак, доизкажи се..
       -Аз ти казах вратата и планината са подобни, когато научиш какви са ползите от планината ще разбереш и ползата от учението.В планината се виждат неща много организирани, тоест това учение ни дава една мисъл... много различна която повдига човека това са здравословни мисли, а за човека  планината дава прекрасни дарове, като чист въздух и бистра вода, това дава и доброто учение.Защо хората не се откажем от всички изобретения, интернет и подобни, защото те са полезни, но трябва да се учи човек да ги използва, тоест трябва да положи известни усилия , така по същата логика и аз не искам да се откажа от тези, според теб остарели, работи.Това за мен е планината, защо да се отказвам от нея, разбирай тази планина, така да се каже в духовен план, представих го малко объркващо, но се опитам да ти покажа как аз зная нещата по мое му.
        -Дядо Захари, не искам да те обидя, но чисто и просто хората не искаме да да ходим в планината по чукарите, било то и духовна или не.
        -Зная Славчо, защото в планината е нанагорно, а и е опасно има опасни пътища  зная това и това си е ваша воля.Как е устроен нашия свят на хората?Всеки има глава , моята глава защо не е на много тела, всеки си има глава, аз ти, баща ти и тн. .Можем да си разменяме мисли но никак главите.Знай само че това което става, аз разбирам като  едно лишение за вас.Лишавате се от чист въздух и чиста вода и много други неща.Ако един ден стигна върха ще го снимам и ще ти пратя едно писмо, само ако видиш изгледа ще поискаш да се качих сигурен съм.Ха сега да сме живи и здрави, Славчо, навярно пътя сам те подхваща.
        -Хайде татко наздраве , и остави децата да си празнуват празника, хайде сега  здраве за всички, и хапнете малко от сърмите, че тази година са чудни направо.

    Все пак се усмихнах и отпих една глътка от „Христовата кръв“ -Ха наздраве и на вас!



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав
08.01.2012 21:17
за хубавия разказ!...
цитирай
2. martosh - :)
08.01.2012 21:39
mt46 написа:
за хубавия разказ!...

Благодаря за поздрава, ще го взема и ще го сложа в един буркан, пък като доде време ще ви го върна :)
цитирай
3. magicktarot - Много ми хареса, поздравления, Мартосх! :)
10.01.2012 08:11
Желая ти една изпълнена с Чудеса и Планини Нова 2012 година! Както се казва, ако Мехмед не отиде при Планината - тя ще дойде при него! :)))
цитирай
4. martosh - Magicktarot
10.01.2012 10:07
Благодаря за коментара.Пожелавам ти и на теб Ако не идеш в планината тя да дойде при теб, една полотворна 2012 година.
цитирай
5. zvezdichka - Интересно!
19.01.2012 12:04
В твоя разказ може да видим различни погледи. Но за да оцени човек дадено нещо, трябва да прозре за същността му. Защото въпреки, че някои неща са отминали в днешно време, това не означава, че те нямат сила. А и символа който носят е важен. Като прекадяването и освещаването на трапезата например чрез думите, които стопанина изрича така, наречения благослов. И това има връзка с намирането на корените, духовните корени, които преминават през вековете и без които се обезсилва дадено общество. Много е хубаво, че вашето семейство пази тези традиции, въпреки, че младите не вярват в тях, то частица от това остава в тях и вярвам, че тя именно ще носи полза през годините.
А разказа също много ми хареса! Неведоми са пътищата Господни!
Поздрави martosh!
цитирай
6. martosh - В твоя разказ може да видим различни ...
19.01.2012 21:44
zvezdichka написа:
В твоя разказ може да видим различни погледи. Но за да оцени човек дадено нещо, трябва да прозре за същността му. Защото въпреки, че някои неща са отминали в днешно време, това не означава, че те нямат сила. А и символа който носят е важен. Като прекадяването и освещаването на трапезата например чрез думите, които стопанина изрича така, наречения благослов. И това има връзка с намирането на корените, духовните корени, които преминават през вековете и без които се обезсилва дадено общество. Много е хубаво, че вашето семейство пази тези традиции, въпреки, че младите не вярват в тях, то частица от това остава в тях и вярвам, че тя именно ще носи полза през годините.
А разказа също много ми хареса! Неведоми са пътищата Господни!
Поздрави martosh!


Благодаря за коментара, но освен корените аз вярвам че има нещо много по силно.Не е просто така, всяка дума има сила!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martosh
Категория: Други
Прочетен: 189705
Постинги: 56
Коментари: 323
Гласове: 3158
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031